ОБСЕБВАНЕ НА ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО
Обсебването е един вид ЗЛОУПОТРЕБА на доверие , понеже веща е дадена доброволно от жертвата за временно ползване за определен срок докато си постигне целта и невърната изобщо.
Законният начин е да се подаде жалба от собственика с посочените членове тук и извади документ за собственост за да докаже , че е негова собственост.
Обсебване по НК
Злоупотреба на доверие /чл. 217/; отношение към присвояването.
Раздел VIII.
Злоупотреба на доверие
Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно
ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.
(3) (Нова- ДВ, бр.92 от2002 г.) С наказанието по ал.1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.
(4) (Предишна ал.3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм.- ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.
Обсебването е престъпление уредено в чл. 206 от НК, при което лице е получило на правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но неправомерно се разпореди с него в личен или чужд интерес. Недвусмислено променя отношението си към вещта като към своя. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява както с разпореждане с вещта, така и отказвайки връщането ѝ.
Характеристика на престъплението обсебване
От обективна страна събраните доказателства по делото трябва безспорно да установят обективните признаци на престъплението: време, място, начин на извършване и причинно-следствената връзка между тях и настъпилият резултат. Признаците на състава на престъплението обсебване са предоставяне на определена вещ на правно основание във владението на обвиняемия.
От субективна страна се изисква престъплението да е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици на присвояване или разпореждане.
Наказание за престъпление обсебване
Предвиденото наказание за обсебване е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Ако е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години, а когато представлява и особено тежък случай - от 5 до 15 години. Съдът лишава виновния от права и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до 1 година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието се редуцира.
Съдебното минало на лицето също играе важна роля при определяне на наказанието.
Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:
1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;
2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или
роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния.
Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно
присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена
със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се
затруднява удовлетворяването на кредитора.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако обсебването е в големи размери
или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки
6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За обсебване в особено големи
размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.
103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста
лева.
(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;
2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;
3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;
4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба
от сто до триста лева.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точка 2 на
предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а
в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
|