ДИЗАЙНЕРСКИ клуб ВИЛЧОК
Site menu
онлайн

Total online: 2
Guests: 2
Users: 0

01:42
СЕКСОМАНИЯ

СЕКСОМАНИЯ

Шизофрения, маниакално-депресивна психоза, параноя... Не толкова отдавна в регистъра на психичните разстройства попадна и още едно. Учени са провели изследвания, които са довели до заключението: съществува и още едно психично заболяване, което се поддава на лечение, а името му е - сексомания.

Видни сексолози бият тревога: броят на пациентите с този вид психични разстройства се увеличава бързо. Приблизително всеки двадесети сред хората на 18-60 години страда от подобна болест.

Психолозите приравняват сексоманията към наркотиците и алкохола. За сексохолиците е много по-важно да получат „дозата” си секс, отколкото например да се хранят. Дори рисковете за здравето и живота им не може да спрат жаждата им за плътски удоволствия. И още нещо: те се нуждаят от постоянно увеличаване на тази „доза”. В резултат на това се стига до: безразборни полови връзки, бурни дневни и нощни сексуални фантазии, депресия и пълна загуба на контрол върху поведението. 

В България, за разлика от много цивилизовани страни, сексоманията като заболяване не е официално призната, макар че у нас има доста хора с такива проблеми. Поведението на такъв пациент се задвижва от обсесивното желание за извършване на сексуален акт, който не се поддава на контрол. Други аномалии в поведението не се отбелязват.

Жертвите на сексуалната мания са много изобретателни. За удовлетворяване на нуждите си те използват бейзболни топки, фенерчета, отвертки, дренажни отвори в банята. Задоволяват се и с помощта на скоростния лост в автомобилите. Най- изобретателните от тях проникват в гинекологичните отделения на болниците, преструвайки се на лекари и „преглеждат” пациентки. Други обхождат хотелите и, събличайки се голи, се преструват на заспали сутринта в очакване на камериерките.

Лекарите казват, че това заболяване засяга около 3-5 на сто от възрастното население на планетата. А от сексомания може да страдат както хора с традиционна ориентация, така и гейовете, и лесбийките с тежки, повтарящи се сексуални фантазии.

Според медицинската статистика, повечето от тези пациенти са хетеросексуални мъже. Що се отнася до „винаги готовите” за секс дами, броят им непрекъснато расте. Според психолозите жените, страдащи от сексомания, са не по-малко от 40%.

Причините

Преди болезненото пристрастяване към секса се е обяснявало с нещастно детство. Като правило в семействата на такива хора самата дума „секс” е била напълно отстранена от речника, а проявата на емоции и нежност един към друг не се е поощрявало. В резултат на това „изсушените”, нещастни деца от достойни семейства, изтръгвайки се от здравата родителска прегръдка, „излизат извън релси”. И в живота им се появява идея фикс: секс, секс и само секс!

Съвременните научни техники са идентифицирали и други причини. Ядрено-магнитният резонанс на централната нервна система, проведен от западни учени, показва, че има разлики в структурата на мозъка при сексоманите и здравите хора.

Освен това сексоманите стават често жертви на дискриминация и на емоционално насилие, което впоследствие води до още по- голяма промяна на мозъчната функция.

Понякога сексоманията се развива от интимофобията - страх от прекалена привързаност към партньора, страх от „пристрастяване” към него. Всичко това се случва поради липсата на вяра в трайността на отношенията, причинена от сексуални комплекси. Несигурността в себе си достига такива катастрофални размери, че сексът се превръща в мания.

Също така като причина за развитие на болезнена страст към секса се посочва и интернет. Тръгвайки по пътя, водещ към еротични и порнографски сайтове, някои не могат да спрат. Масло в огъня добавят и агресивни маркетингови сайтове „за възрастни”, когато под напълно безвредно название се прикрива не съвсем проста информация или активно се разпространява спам с порнографско съдържание. По този начин обсесивното желание да се прави секс още по-силно се настанява в психиката, която вече и без това се нуждае от помощ и подкрепа.

От фантазия към депресия

Първата концепция за сексуалната мания е въведена в академичната общност през 80-те години на ХХ век от американеца Патрик Карнс. Той е имал предвид тогава социално и културно неодобрявания секс, т.нар.

ПАРАФИЛИЯ

Според схемите на Карнс сексоманът преминава през четири етапа на заболяването:

- наподобяващи транс, налудничави мисли за секс, изискващи постоянно, подходящо стимулиране;
- изобретяването на еротични ритуали, които предшестват сексуалните действия и засилващи сексуалната възбуда;
- формиране на стабилна психологична зависимост от тези ритуали, загуба на самоконтрол;
- последващо отчаяние и депресия.

Биологията на сексохолизма е такава, че при острото сексуално привличане мозъкът произвежда протеиново вещество, а това е съпроводено от чувство за удоволствие. След известно време на общуване само с един партньор протеинът вече не се произвежда, а психиката, свикнала с допинга, изисква възникването на силно чувство към нов обект.

Същността на заболяването е постоянното желание да се прави секс: винаги, навсякъде и с когото падне. Удовлетворявайки потребностите си, болните веднага превключват към търсенето на нов обект на страстта си, мятат се насам-натам, трескаво сменяйки партньорите си. И ако не ги намерят бързо, изпадат в състояние на апатия и депресия. И само следващата „жертва” може за кратко време да ги изведе от това състояние.

Доброто лекарство е любовта

В основата си сексоманията е като алкохолизма и наркоманията. Това е един от вариантите на т.нар. пристрастяване. Ето защо, основната стъпка към възстановяване от пристрастяването е признаването на проблема от страна на пациента – по-точно, че страда от сексомания. В края на краищата, за да се справи човек с този проблем има нужда от експертна помощ. Понякога за лечението на сексоманията се използват лекарства, като антидепресанти, притъпяващи сексуалното желание, но въздействието им е много ограничено, особено в случаите на „интернет сексоманията”. В този случай по-ефективни ще са филтрите, които не позволяват достъп до „опасните” сайтове.

Но, ако изведнъж са ви залели чувства към противоположния пол, не бързайте веднага да отидете на лекар - първо се опитайте да задоволите страстта си (в разумни граници, разбира се). Ако не успеете да я потушите и тя продължава да ви притегля неудържимо към леглото, изборът е само среща със специалист-сексолог, който има психологична практика. 

Дори пациентът да приема лекарства, необходима е и психотерапия. Сексоманът задължително трябва да разговаря със специалист, да сподели фантазиите си, за да осъзнае как влияе поведението му на другите. За възстановяване на психиката в такива случаи психологът трябва да проведе с пациента си около 10 сеанса.

Както показва практиката, най-доброто лекарство за сексомана е достойният партньор, който е в състояние да реализира всичките му фантазии и да му достави удоволствие. Любовта лекува и най-напредналите стадии на болестта.

Между другото, някои психолози твърдят, че проблемът е твърде преувеличен, а причината за сексуалните притеснения не е нищо друго, освен елементарна разпуснатост в сексуалните отношения.

 

Views: 429 | Added by: Mitaka
Total comments: 0
avatar
Log In
Search
Calendar
«  February 2022  »
Su Mo Tu We Th Fr Sa
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Entries archive
ВЛЕЧЕНИЕ
Copyright ДИМИТЪР РАЧЕВ ДИМИТРОВ © 2026